Дом на най-старото обработено злато в света!
Най-старото златно съкровище в света – уникална находка!
На повече от 6000 години!
  • Дом на най-старото обработено злато в света!

    Дом на най-старото обработено злато в света!

  • Най-старото златно съкровище в света – уникална находка!

    Най-старото златно съкровище в света – уникална находка!

  • На повече от 6000 години!

    На повече от 6000 години!

Археология   Възраждане   03 ethno a   04 nova a   05 liter a   06 prirod a

01 trumb aemoАрхитектурно-етнографски музей на открито „Старият Добрич“
Адрес: ул. Константин Стоилов 18, тел.: +359/058/602 642
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Археология на Добруджа“, Учебен музей – Възрожденско училище

 

02 trumb ekЕтнографска къща
Адрес: ул. „Ален мак“ 5, тел.: +359/058/604 717
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Домът на добруджанеца на границата на две епохи“

 

03 trumb vazrЗала „Възраждане“
Адрес: ул. „България 14“, тел.: +359/058/604 602
Работно време: понеделник – събота (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
Експозиция: „Икони от Добруджа“

 

04 trumb parkМузей в Градски парк „Св. Георги“
Адрес: ул. „Трети Март“ 1, тел.: +359/058/604 381
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Природата на Добруджа“

 

05 trumb dompamКъща музей с дом-паметник „Йордан Йовков“
Адрес: ул. „Майор Векилски“ 18, тел./факс: +359/058/602 213
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Йордан Йовков – диалогът на мълчаливеца с хората и с Бога“

 

06 trumb voennogrВоенно гробище – музей
Адрес: бул. „25-ти септември“ 53, тел.: +359/058/605 627
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Добричката епопея 1916 г.“

 

Новини

НА 4, 5 И 6 МАЙ ЩЕ РАБОТЯТ СЛЕДНИТЕ МУЗЕЙНИ ОБЕКТИ:

29 Април 2021

Дата: 4-5 май 9.00 – 17.30 часа Място: Музей в Градски парк „Св. Георги“ Поради повишеният интерес към временната изложба на РИМ –...

ЛЕТОПИСЪТ „40 ГОДИНИ ДОМ-ПАМЕТНИК „ЙОРДАН ЙОВКОВ”

23 Април 2021
ЛЕТОПИСЪТ „40 ГОДИНИ ДОМ-ПАМЕТНИК „ЙОРДАН ЙОВКОВ”

Като Ви поздравяваме със Световния ден на книгата и авторското право, Ви представяме най-новото издание на нашия музей, което досега...

С ТОПОВЕН ИЗСТРЕЛ СЕ ОТКРИ НАЙ-НОВАТА ИЗЛОЖБА НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ДОБРИЧ

21 Април 2021

С изстрел от истински черешов топ на 20 април бе открита най-новата изложба на Регионалния исторически музей в Добрич. Тя е посветена...

ИЗЛОЖБА „ПРЕД ОЛТАРА НА СВОБОДАТА. АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ НА СЕВЕР ОТ БАЛКАНА”

18 Април 2021
ИЗЛОЖБА „ПРЕД ОЛТАРА НА СВОБОДАТА. АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ НА СЕВЕР ОТ БАЛКАНА”

Заповядайте на 20 април, в 17:00 часа, зала „Възраждане” в Художествената галерия – входа от страната на фонтана на откриване на...

3 МАРТ – ДЕН НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ ЗА ОБЕКТИТЕ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ДОБРИЧ

26 Февруари 2021
3 МАРТ – ДЕН НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ ЗА ОБЕКТИТЕ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ДОБРИЧ

Военно гробище музей ще бъде отворен за посетители от 9:00 до 16:00 часа и ще може да бъде разгледана експозиция „Добричката...

НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ДОБРУДЖАНСКАТА ЕПОПЕЯ, ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1916–1918 Г.“ /NATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE THE DOBRUDZHA EPIC,...

25 Февруари 2021

МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА ДОБРУДЖАНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ МАКЕДОНСКИ НАУЧЕН ИНСТИТУТ ОБЩИНА ДОБРИЧ ОБЩИНА ТУТРАКАН РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ДОБРИЧ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ТУТРАКАН организират НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ДОБРУДЖАНСКАТА ЕПОПЕЯ,...

ДОБРУДЖАНСКИТЕ ГРАДОВЕ В СТАРИТЕ ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ – откриване на изложбата

24 Февруари 2021
ДОБРУДЖАНСКИТЕ ГРАДОВЕ В СТАРИТЕ ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ – откриване на изложбата

На 24.02.2021 г. в Дом-паметник „Йордан Йовков“ бе открита изложбата „Добруджанските градове в старите пощенски картички“. Тя включва картички...

ИЗЛОЖБА „ДОБРУДЖАНСКИТЕ ГРАДОВЕ В СТАРИТЕ ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ“

22 Февруари 2021
ИЗЛОЖБА „ДОБРУДЖАНСКИТЕ ГРАДОВЕ В СТАРИТЕ ПОЩЕНСКИ КАРТИЧКИ“

На 24.02.2021 г. в 17.00 часа във фоайето на Дом-паметник „Йордан Йовков“ ще бъде открита изложбата...

Добре дошли в уеб сайта на „Регионален исторически музей – Добрич“!

Създаден през 1953 г., музеят събира, изучава, съхранява и представя културно-историческото наследство на Добруджа. С богатите си колекции (от VІ хил. пр. Хр. до най-ново време), изследвания, оригинални експозиции, образователни програми и специални мероприятия той провокира хората да опознаят, осмислят и оценят историческото минало.

За музейния екип ще бъде удоволствие да Ви посрещне в своите експозиции!

ЛЕВСКИ И ДОБРУДЖА

 

 

В своите начертания за българската национална революция Апостолът й Васил Левски отделя немалка роля и на Добруджа. Според неговите планове и тук би трябвало да се изградят частни комитети, които да подготвят народа за въстание – особено по Черноморието, край Дунав и в по-големите градове, където българското население е най-многобройно.

 

enikjoi carkva

Старата църква в Еникьой, където Левски е пял като дякон. 

 

 

Пътят на борбата, поета от Апостола го отвежда в Добруджа през 1866 г. Няколко са версиите за причините, накарали Левски да напусне родния си край /в началото на 1866 г. той е учител в с. Войнягово, Карловско/ и да се озове в малкото сернодобруджанско селце Еникьой. Единственият съвременник, който посочва точната причина е известният възрожденски иконописец Цаню Захариев, който по това време работи по изписването на църквата в Еникьой. В спомените си той разказва, че Левски дошъл в Добруджа с двама свои сподвижници и носел някакви картини, които били забранени в Османската империя. Картините той предал на тулчанския възрожденец и родолюбец Димитраки бей Теодоров, но турската власт разбрала, че в Тулча са се появили бивши участници в Българската легия. Двамата другари на Левски били задържани в конака, а той се измъкнал от града и тръгнал към Конгас, където като учител работел неговият роднина по майчина линия Васил Тотьов от Карлово. Тук той се запознава с Цаню Захариев. Будният младеж от Трявна осъзнавал тежкото положение в което е изпаднал българският народ и необходимостта от въоръжена борба за добиване на политическа и духовна свобода. Един разговор с Апостола е бил достатъчен, за да се отдаде младият тревненски зограф на освободителното дело. Цаню Захариев предлага на Левски да се хване даскал в съседното село Еникьой. В продължение на три месеца Апостолът и зографът делили една стая в къщата на Кольо Каябашев и обсъждали плана за въстанието, както свидетелства Цаню Захариев.

 

През октомври 1866 г. народното дело налага Апостолът да отиде във Влашко. След два месеца се завръща в Северна Добруджа и пак учителства – този път в съседното село Конгаз. Левски пее на всяка служба в Еникьойския храм „Св. св. Кирил и Методий”.

 

Като учител той не прилага разпространените тогава телесни наказания на учениците. Под негово ръководство децата се учат не само на четмо и писмо, а и на любов към природата и най-вече към България.

 

Апостолът не забравя и своето призвание – под прикритието на учителската професия Дяконът се занимава активно с революционна дейност. Той създава тук патриотична „Тайна дружина“, която да подготви българите за бъдещото въстание и за самозащита срещу постоянните набези на черкези, татари и турци. Организира борби и състезания по гимнастика, прескачане на ровове и плетове, стрелба, надбягване и др. Така той подготвя добруджанските младежи за бъдещата борба . Информира ги и за политическите събития на Балканите и как те могат да спомогнат за добиването на българската свобода. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. Революционната пропаганда и непосредствената физическа и бойна подготовка на младежта създават на Левски голяма популярност сред добруджанските селяни.

 

Според едно запазено свидетелство и тук Левски е демонстрирал своите физически способности и е впечатлявал с постиженията си в отделни спортни упражнения. Ето какво пише учителят Манчо Джуджев през 1868 г.: „Дяконе Василе, Лъвски те зовяхме, когато ний тогаз – от Еникьой в Конгаз, като прескочи хаджи Герговата мааза”. Цялата тази дейност на Апостола е подчинена на неговите разбирания, че за делото, на което се е посветил, са нужни физически подготвени и издържливи дейци, които да понесат изпитанията на въоръжената борба. В спомените на местните хора образът на Дякона е почти митологизиран. В разказите им Левски е описан освен като красив младеж, с буден дух и същевременно много скромен.

 

В църковния двор Левски посадил три крушови дървета, на чиито плодове еникьойци се радвали в продължение на десетилетия, гласят съхранените устни предания на възрастни жители на селото, достигнали до нас от техни потомци, преселили се в Южна Добруджа след Крайовската спогодба. През пролетта на 1867 г. Левски напуска завинаги Северна Добруджа и заминава за Влашко, за да стане знаменосец в четата на Панайот Хитов.

 

Според някои съвременни автори по-късно през 1869 г. когато Левски започва изграждането на вътрешната революционна организация и обикаля българските градове, посещава и Хаджиоглу Пазарджик. Документално потвърждение за подобно посещение обаче не е установено.

 

Открити и запазени са документите, с които за пълномощници на Левски са определени комитетския работник с наименование Иван Муратооглу Афъз /не е известно истинското му име/ за Тулчанско, а Йордан Стоянов, с революционен псевдоним Кадир Афъз за Хаджиоглу Пазарджик. Това става във връзка със събитията от 1872 г., когато към вече сформирания от Левски през 1869 г. Български революционен централен комитет в Букурещ, са включени и вече съществуващите до тогава революционни комитети в Добруджа. Такива са комитетите в Бабадаг, някои тулчански села, Черна вода, Силистра, Балчик и Хаджиоглу Пазарджик.

 

Документални свидетелства за присъствие на Левски в Добруджа след 1869 г. не са запазени, но както из цяло Българско и в нашия край Апостолът е бил „навсякъде и никъде”. Неговата идея е стигнала до умовете и сърцата на будни добруджанци. В начертанията на Левски за българското въстание Добруджа има своето място и не е разглеждана като периферия, а като неделима част от революционната мрежа. Добруджанци не остават встрани от борбите за свобода на българския народ – те дават своя достоен дан в освободителното движение. И в Добруджа Левски изпълнява своята освободителна мисия, посявайки сред добруджанци идеята за отхвърляне на петвековния гнет.

 

 

enikjoi plocha levski

Паметна плоча на Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой поставена през 2011 г. върху сградата на бившето училище, където Апостола е бил даскал.

 

 

Автор: Пламен Николов, уредник отдел „История на българските земи ХV-ХІХ в.”, Регионален исторически музей - Добрич

ВХОДНИ ТАКСИ И УСЛУГИ:

Входна такса за обект: възрастни – 3.00 лв., деца, ученици, студенти – 1.00 лв., семеен билет – 4.00 лв.

Входна такса в рамките на туристически маршрут: възрастни – 4.00 лв., деца, ученици, студенти – 2.00 лв., семеен билет – 5.00 лв.

Беседи: на български език – 6.00 лв., на чужд език – 12.00 лв.