РЕЗУЛТАТИ ОТ "ВЪЗКРЕСЕНИЯ" 2017

 

 

ПРОТОКОЛ
за решението на журито на
Средношколския конкурс за поезия „Възкресения" 2017 г.

 

Днес, 12 април 2017 г., жури в състав:
Ана Бербенкова – управител и главен редактор на вестник „Добруджанска трибуна",
Таня Топалова – главен редактор на радио „Дарик" – Добрич,
Магдалена Трифонова – уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков" – Добрич,
разгледа творбите, постъпили в Средношколския конкурс за поезия „Възкресения 2017", и присъди:

 


В ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 13 – 15 ГОДИНИ

 


Първа награда
Александър Петров – 8. клас
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за стихотворението „Сезонно"

 

Втора награда
Кирил Димов – 13 г.
Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Любовта"

 

Трета награда
Йоан Иванов – 13 г.
Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Утро в чистото море"

 

Поощрения
Боряна Янева – 10 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за стихотворението „ТО Е"

 

Катерина Василева – 15 г.
Благоевград, ПМГ „Акад. С. Корольов"
за стихотворението „до всички ненаписани от мен поеми"

 

Мая Стойчева – 14 г.
Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Суета на суетите"

 

Семра Гюрсел Осман – 13 г.
Добрич, Литературен клуб „Таланти"
за стихотворението „Нещо ми липсва"

 

 

ВЪВ ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 16 – 19 ГОДИНИ

 

Първа награда
Не се присъжда

 

Втора награда
Али Алиев Питарев – 17 г.
с. Рибново, област Благоевград, СУ „Йордан Йовков"
за стихотворението „Искам да ти кажа"

 

Трета награда
Джемал Джемал Хатип – 16 г.
с. Рибново, област Благоевград, СУ „Йордан Йовков"
за стихотворението „Помни"

 

Поощрения
Виктор Д. Пасков – 12. клас
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за стихотворението „Дърво"

 

Кристина Данаилова Димова – 17 г.
Казанлък, ППМГ „Никола Обрешков"
за стихотворението – неозаглавено

 

Мария Белчева – 19 г.
Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Родена в долината"

 

Сабел Гератлиева – 17 г.
Казанлък, Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Мечта за безкрая"

 

Светомира Страхилова Касабова – 12. клас
Варна, ЛК „Касталия" при ЦПЛР – ОДК
за стихотворението „Автофагия"

 

 

ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

 

СЕЗОННО
Заключвам мълчанието си в дъжда.
Изморен съм
от прехапали устните си илюзии
в изнемога да кажат истината.
Потъвам в последните си капки детство.
Александър Петров

 

***

 

ЛЮБОВТА
Любовта е странно чувство,
волна е, като изкуство,
като хищник тя е дива,
като залеза – красива.
Любовта е, като песен.
Тя е лято, пролет, есен,
тя е зима снежнобяла
или цвете разцъфтяло.
Любовта е всяко чувство,
тя на ветрове препуска,
тя пришпорва буйни хали,
като морски бриз те гали.
Любовта - фенер в сърцето,
който в тъмна нощ ще свети,
ще те преведе през мрака
и зората с теб ще чака.
Кирил Димов

 

***

 

УТРО В ЧИСТОТО МОРЕ
Слънцето изгрява над света,
а светът е блясък и вода,
а светът е огън и море,
широта, опираща в небе.
Чисти, тихо шепнещи вълни,
облаци от пяна. Погледни!
Колко много чиста красота,
крие всяка бисерна вълна.
Искам нашето море прекрасно,
да е живо, а като порасна,
на своите деца да го покажа,
топка да играя с тях на плажа.
Искам всяко утро да е синьо,
колкото години и да минат,
искам облаците снежно бели
със вълните да плетат дантели.
Слънцето изгрява над света.
Утрото е чиста красота,
а морето е лазурно синьо.
Колко много обич в него има!

Йоан Иванов

 

***

 

ТО Е
мистерията в невинното изражение на мисълта,
лилавият цвят в теменужките,
очакването да разбереш същността си,
вълнението в поредната глътка въздух,
малка драскулка в цялата рисунка.
То,
стихотворението.
Боряна Янева

 

***

 

до всички ненаписани от мен поеми
съжалявам,
че понякога
вместо със думи
аз ви пиша
с тишина;
но не мога
да поместя мислите си
в изречения,
щом напират
да напуснат тялото ми
като вадички, течащи от очите ми
и вливащи се
във едно безкрайно нищо.
тишина –
това е най-болезнения стих,
който ще чета сама на себе си,
преди шумът да ме напусне
и да се разтвори в атмосферата.
ако достигне тебе –
прегърни го,
боядисай го в любимия си цвят,
излей го върху листа с думи,
дори и да не можеш да ги подредиш.
свири, танцувай и изпей
поемите, които не написах;
използвай ги
да счупиш тишината
на замръзналия свят навън,
пречупващ ни под своята статичност.
превърни се в шум
и заразявай другите,
за да ги излекуваш
от безвременното отчуждаване.
това е – антидот на тишината,
който да събира хората
със мислите им
и едни със други...
не се отчайвайте, поеми;
знам,
че някой друг все пак ще ви напише;
за да освободите най-накрая някого
от собствения му затвор
на несподеляне.
ала на мен сега ми трябва тишина,
с която да се чувствам лека,
чиста,
с която да повярвам във шума;
да се събудя
и да се пречистя.
Катерина Василева

 

***

 

СУЕТА НА СУЕТИТЕ
Часовникът не спира да тиктака,
но в мозъкът ми сто идеи чакат.
Сега, когато всичките ми мисли
са гладки, като самолетни писти,
а музата съвсем реално знае,
как точно този мозък да омае,
аз се замислям. Щом очи отворя,
ще се наложи с някой да говоря.
Ще се наложи да си сложа риза,
да угодя на няколко каприза,
да пиша по английски и по БЕЛ,
да утеша един другар, /дебел/...
Ще трябва на момиче непознато,
неволно да „поглезя" суетата –
красива си, и шалът ти отива,
прическата ти смела е и „дива"!
Животът мой изтича, без да спре.
Не обяснява даже, накъде.
А хората нареждат и изискват.
От хората започва да ми писва!
Сивите ми мисли нямат край.
Въпросите се нижат до безкрай.
Рисувам и рисунките са мъртви,
като размазан въглен с мокри кърпи.
Поемите ми, сякаш бързо гаснат –
големи уж - не могат да пораснат.
Часовникът не спира да тиктака,
а моите идеи още чакат.
Но този път, съвсем без притеснение,
ще ви отправя скромно извинение –
ужасно много днес аз съжалявам,
но от леглото си сега – НЕ СТАВАМ!
Идеите си първо ще напиша,
рисунките си, ще рисувам - скришом.
Ще си реша и моите проблеми,
за тях така и не остана време,
а после ще изляза тъй щастлива,
че всяка „кифла" пак ще е красива.
Съвети, комплименти ще раздавам,
„добрите думи" – всеки заслужава.
Мая Стойчева

 

***

 

НЕЩО ЛИПСВА
Липсва ми, когато
ти все още бе до мен.
Когато разби сърцето ми.
Да се крием от дъжда.
Но вече по сърцето има ръжда,
която не се отмива.
Може и да не се вижда,
но под усмивката
душата ми пропъжда
всяка капка щастие,
което ми е останало.
Най-сетне разбрах какво ми липсва.
Липсва ми шансът да се влюбя отново.
Семра Гюрсел Осман

 

 

ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

 

ИСКАМ ДА ТИ КАЖА
Искам да ти кажа и сутрин и вечер.
Как в мислите си вплитам пръсти в косите ти.
Надеждата топли ме и устните ти.
Чакам утрото и слънцето чакам.
Искам да ти кажа как те целувам.
Политам с птиците и пак се връщам.
Случва се обич миговете като звезди са.
Душата измита е след дъжда.
Искам да ти кажа,че си тишината.
Другите ще кажат,че съм луд.
Да луд съм,защото обичам,обичам!
Много видях,чух,усещах.
Искам да ти кажа,че ми светиш в тъмнината.
Резките,които се събират в моето тяло.
Да отпивам от сутрешната роса.
В сънят ми си молитва и ми олеква.
Искам да ти кажа...
Али Алиев Питарев

 

***

 

ПОМНИ
Помни,че си като небето което искам да докосна.
Помни,че си като разцъфналите вишни.
Помни,че си като вятъра свързващ мечти.
Помни,че си като сънят,блаженство.
Помни,че си като рисунка носеща хоризонти.
Помни,че си като книга,която те оставя без дъх.
Помни,че си като венеца вплел красотата.
Помни, че си всичките сезони,ухание си.
Помни,че си в сърцето ми и душата.
Помни,че винаги искам да те обичам.
Джемал Джемал Хатип

 

***

 

ДЪРВО
Тя посади тук дърво.
Полива го с голи шепи.
Вижда го грозно и криво едно,
а клоните сухи и леки.
Но пак си го пази и крие,
от ветровете в боази.
Денем листата му мие,
вечер го брани от гарвани.
И ето то вече голямо стои,
високо с облаците играе.
А тя в корените долу не спи,
своите песни му пее.
И чака смирена, сама,
докато нейната рожба се върне.
С поглед към клоните и със тъга
очаква синът й да я прегърне.
Но накрая остана само дърво.
В сърцето отваря се рана.
Детето е вече само.
Майката отдавна я няма.
Виктор Пасков

 

***

 

и дори да не беше
със име
на светец
пак бих следвала
само теб
и бих те държала
винаги за ръката
дори да ме преведеш
през най-студените води
и най-горещите
кръгове на ада
защото
ад не е там
където
краката са
по-студени от леда
и по-сини
от небето
а кръвта е по-червена
от залез
от рубин
или от сърцето
ад
е само там
където твоята
ангелска ръка
моята
е пуснала
и отдавна не държи
и нямам за какво да се хвана
а аз не искам
да е ад
искам
да е рай
моля те
хвани ръката ми
по-здраво
Кристина Данаилова Димова

 

***

 

РОДЕНА В ДОЛИНАТА
Родена,
сред рози,
гробници,
и свят на древни чудеса,
за мене,
няма тайни.
Под сияйни небеса,
пораснах,
като роза,
като царица.
Като
прекрасна,
абаносова девица,
от древен корен.
С дух, търсещ,
искащ,
непокрен...
Аз съм царица!
На розите,
на свободата...
И като птица,
Летя над долината,
в която се родих,
от слънце.
Тук всеки нов човек,
е зрънце,
древност,
зрънце вяра,
че остава,
че някак без да знае,
продължава,
да носи
онзи дух,
на конния народ.
Тук,
под лазурен небосвод,
магията на онзи свят,
мистичен,
древен,
непознат,
се ражда.
С всеки нов човек.
И век след век,
оставаме!
Родена в долината,
На траки,
и на рози-
аз нося светлината!
Мария Белчева

 

***

 

МЕЧТА ЗА БЕЗКРАЯ
Погълната от пролетта,
с поглед ясен към света
и заредена, обновена,
аз нося в себе си вселена.
И път ме води, към безкрая,
път от копнежи и от тайни.
Сама, но волна, смела, дива,
сама, но истински щастлива.
Защото знам, че пролетта е,
едно начало, път безкраен,
към раждане и към растеж,
към не един, голям копнеж.
И волна съм, и преоткривам,
че тук съм, уникална, жива,
че всеки миг, и дъх е песен,
животът ни е тъй чудесен,
защото цялата Вселена,
е пълна с други, като мене,
защото пътят към безкрая,
започва в малката ми стая.
Сабел Гератлиева

 

***

 

АВТОФАГИЯ
Систола, диастола -
редувам безспирно
в такт всепроменлив.
Константите не съществуват
в моята регенерация.
От вътре на вън
постепенно обвива
частиците мен.
Преподрежда, изменя,
създава наново
подобрена версия
на старото Аз.
Светомира Страхилова Касабова