ДВА ЦЕННИ АНТИЧНИ СЪДА ОБОГАТЯВАТ ФОНДА НА МУЗЕЯ

 

 

 

krater skifos

 

 

Два ценни антични съда обогатиха фонда на отдел „Археология" към Регионален исторически музей (РИМ) – Добрич. Съдовете са предоставени от граждани и произхождат от Добруджанското крайбрежие.

 

krater

 

Единият от съдовете е кратер – древногръцки съд за смесване на вино с вода, а другият е използван като чаша за пиене (скифос). Кратерът представлява камбановидна купа на ниско столче с две извити нагоре дръжки, разположени в горната (подустийна) част. Висок е 31 см с диаметър на устието 32 см и височина на столчето 3 см. Скифосът има формата на обърнат конус и две хоризонтални дръжки на нивото на устието. Височината му е 8,7 см, а диаметърът на устието – 9 см.

 

И двата съда са свързани с пиенето на вино по време на пиршествата в Елада, наричани симпозиуми. Симпозиумите обикновено се провеждали в домовете на по-богатите граждани и били един вид място за събиране на обществото в епоха, когато кафенета и клубове не съществували. Организирали се по различни поводи – сватби, рождени дни, победи в различни игри и състезания, заминаване или връщане на даден приятел и пр. Симпозиумите се провеждали в т. нар. андрон – отделението за мъжете в древногръцкото жилище, голяма зала на приземния етаж, от която се излизало направо в двора или на улицата. Такива зали са разкрити при археологически проучвания на различни места в Гърция. В симпозиумите не вземали участие нито съпругите, нито наложниците, нито свободни гражданки, а само жени, практикуващи платената любов – проститутки или хетери.

 

По време на първата част на срещата се състояла същинската вечеря, когато гостите се хранели, без да пият вино. Тази част се смятала за по-второстепенна по значение, траела кратко време и преминавала без много разговори и развлечения. Виното се появявало едва към края на вечерята под формата на възлияние към боговете за здраве. След като слугите вдигнали масите, започвал същинският симпозиум, който много често продължавал чак до зори. Участниците в симпозиума, наречени симпосиасти, се настанявали на меки легла с възглавници, на които се хранели и разговаряли полулегнали. Леглата са били поставени по схемата на буквата П и на всяко от тях се настанявали двама или трима гости, в зависимост от тяхната дължина и от броя на участниците. На свободното пространство, което се оформяло от П-образното разположение на леглата, са поставяли кратерите и другите помощни съдове. Тъй като античните вина били доста по-силни и гъсти от съвременните, древните гърци и римляните ги разреждали с вода. За разлика от тях, местните тракийски племена пиели виното неразредено и по данни от античните автори на един дъх, поради което елините ги смятали за „варвари". Пиенето на силно, неразредено вино според елините предизвиквало пагубни последици, като загуба на съзнание и оглупяване – а такива навици се считали за унизителни. Омир описва как тракийският жрец Марон подарил на Одисей „...дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие ... когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двадесет пъти по толкова с вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда..".

 

Преди началото на същинското пиршество се избирал т. нар. симпосиарх, най-често чрез жребий. Основната функция на симпосиарха била да определи съотношението на водата и виното, т. е. пропорциите при разреждането на виното с вода. Обикновено приетото съотношение на виното към водата било една част вино на три части вода. Пропорциите можели да варират според питието и предпочитанията на присъстващите. Според сезона, за разреждане на виното се използвала топла или студена вода. Смесването на виното с водата се правело в кратерите. Робът гребял от кратера разреденото вече вино с помощта на киатос (съд във формата на черпак с една дълга дръжка) и го наливал в чашите. Виночерпците били избирани специално за тази дейност, която изисквала сръчност и бързина.

 

Пиршеството можело да продължи дълго, поради което било изключително важно разреждането на виното с вода – това давало възможност да се намали въздействието на алкохола и да се избегне (или забави) напиването. Задачата на симпосиарха била именно тази – да определи точната мярка, която да задържи участниците в симпозиума на границата между прекаленото въздържание и притесняващото пиянство.
За да се поддържа жаждата и същевременно, за да се даде на виното повече сладост, по време на симпозиумите се сервирали някои ястия с мед, сирене, пресни или сушени плодове, подправени с чиста или смесена с мащерка сол, с кимион, чесън, лук и най-вече – соленки и сладкиши. По-късно, на гостите била предлагана истинска втора вечеря, при която сервирали месо – рагу, птици, дивеч.

 

Основно място сред развлеченията по време на симпозиумите заемали разговорите. Доказателство за това са многобройните литературни произведения, посветени на симпозиумите, чиито автори, под формата на разговор по време на маса дискутирали най-различни аспекти на философията, политиката, науката, литературата и изкуствата. Най-известните литературни „Симпозиуми", достигнали до нас, са тези на Ксенофонт, Платон, Плутарх, Лукиан.

 

На всеки симпозиум имало флейтистки, а често и музикантки, свирещи на лира. Сред развлеченията по време на симпозиума бил и танцът, който освен различните движения с краката и ръцете, включвал мимика или пантомима. Всичко, което е можело да допринесе за веселбата на пиршеството, било добре дошло. Почетно място заемали и песните.

 

По време на симпозиумите участниците се развличали също и с различни видове игри – гатанки, игри за сръчност, всякакви шеги и фарсове. Често симпозиумите завършвали с всеобщо пиянство.

 

Кратерът, дарен на РИМ – Добрич, е червенофигурен – фонът е с черен цвят, а фигурите са оцветени в червено. Най-често съдовете от този вид са изработвани от фино направена керамика, покрита с черен фирнис (лак, използван като багрило за античната керамика). Червенофигуралната техника е създадена около 530 г. пр. н. е. и доминира на пазара на античната керамика в продължение на 130 г. Такива съдове на територията на някогашната Древна Тракия са откривани в гробове на представители на тракийската аристокрация, но са много редки. Върху добричкия експонат няма подпис на майстора му. По принцип в древността художниците, наричани вазописци, рядко се подписвали върху своите произведения от керамика. Обикновено се среща подпис на грънчаря, собственик на работилницата, и рисунъкът, който е върху съдовете, се определя от неговото име. Подписът на грънчаря е отбелязван с думата „направил", а този на художника – с „нарисувал". По стиловите признаци на рисунъка може да бъде разпознато изкуството на майстора-художник на остров Телос.

 

Върху съда са изобразени две сцени – Шествието на Дионис (предна част) и Трима ефеби (задна част). Изображенията са разделени едно от друго посредством хоризонталните дръжки.

 

Върху централна сцена е представено шествието на Дионис и свитата му. Дионис е един от главните богове в гръцкия пантеон и според митологията е син на Зевс и на Семела, съпруг на Ариадна. Тракийски бог по произход, Дионис е почитан под различни имена не само в Елада, но също във Фригия, а по-късно и в Рим, като божество на възраждащата се и умиращата природа, на виното, лозарството и веселието. Композиционното поле, представящо шествието на Дионис, е рамкирано от лавров венец в горната, подустийна част на съда и лента от меандри в долната. В сцената от шествието пред всички върви сатир – митично същество, често изобразявано с кози копита и рога. В дясната си ръка той държи голям поднос (вероятно фиала) с плодове, вдигнат нагоре. В лявата му ръка се намира флейтата, под чиито звуци бог Дионис тържествено води шествието. Зад сатира е представена танцуваща нимфа с вдигната нагоре лява ръка. В краката й е изправен рог на изобилието – символ на плодородие, богатство и благодат. Украсата представя бог Дионис, яхнал чифтокопитно животно, което разпознаваме по двата задни крака. Според митологията, сред свещените животни на бог Дионис са бикът, козелът, змията, сърната, пантерата, лъвът и магарето. Предната половина на ездитното животно, представено в сцената с шествието на Динос (главата и предните крайници), е изцяло закрита от танцуващата нимфа. Възседнал го, Дионис тържествено шествува, държейки в лявата си ръка тирс, гледайки назад към една от вакханките. В гръцката митология тирсът е религиозен жезъл с формата на дълга пръчка, увита с бръшлян. Върхът на тирса е увенчан с шишарка като символ на успеха, плодородието и късмета. Самият бог Дионис будел особено съчувствие у жените, не само защото бил хубав, но и защото жените били по-близко до живота, до земята, любовта и раждането и по-добре разбирали неговата мощ. С разпилени коси и развети дрехи те тичали в шествието и викали „Ево! Ево!" – ликуващия Дионисиев възглас. Наричали ги менади („бесните"), а по-късно и вакханки по латинското наименование на бог Дионис – Бакхус. Цялото празнично шествие било известно като вакханалия. Към една подобна вакханка, представена в края на сцената, се вглежда и Дионис, изобразен върху дарения на РИМ-Добрич кратер. Тя е в ход на дясно с високо вдигната лява ръка, а самото шествие на Дионис е в ход на ляво.

 

Задната страна на съда е украсена от три схематично представени фигури, чиято полова принадлежност е неясна. Облечени са в химатиони, стигащи чак до земята. Химатионът е традиционна древногръцка дреха, носена и от мъжете, и от жените – представлява дълго наметало от правоъгълно парче плат, наметнато върху тялото или обвиващо го по разнообразни начини. Ясно личи, че фигурата в средата е забрадена, косите са прибрани или къси. Вероятно сцената представя поздрав от двете фигури, гледащи наляво към третата фигура, гледаща надясно.

 

Кратерът постъпи в музея силно фрагментиран със запазена основа и част от дъното. След внимателно почистване на натрупаните по повърхността на фрагментите варовикови соли, колегите от Ателието по консервация и реставрация пристъпиха към сглобяването му. Събрани бяха фрагментите на едната дръжка, съдът бе доизграден и тониран. Двата антични съда ще бъдат изложени в специална витрина в експозиция „Археология на Добруджа".