РЕЗУЛТАТИ ОТ "ВЪЗКРЕСЕНИЯ" 2016

 

Решението на журито на
Средношколския конкурс за поезия „Възкресения" 2016 г.

 

 

Logo-Vazkresenia

 

На, 25 април 2016 г., жури в състав:
Ана Бербенкова – управител и главен редактор на вестник „Добруджанска трибуна",
Таня Топалова – главен редактор на радио „Дарик" – Добрич,
д-р Кремена Митева – главен уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков" – Добрич,
разгледа творбите, постъпили в Средношколския конкурс за поезия „Възкресения 2016", и присъди:

 

В ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 13 – 15 ГОДИНИ

Първа награда
Не се присъжда.

 

Втора награда
Мариела Димитрова – 14 г.
Русе, Клуб по творческо писане „Фантазия" към Фондация „Бистра и Галина"
за стихотворението „Душата ми"

Снежана Стоянова – 14 г.
Добрич, ХГ „Св. Св. Кирил и Методий"
за стихотворението „Накратко"

 

Трета награда
Александър Петров – 13 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за стихотворението „Любов"

Рая Михайлова – 13 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за „Хайку"

Розалия Петрова – 13 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за „Хайку"

 

Поощрения
Боряна Янева –9 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за „Хайку"

Есмералда Спасова – 15 г.
Радомир, ТПГ „Никола Вапцаров", Литературен клуб „Слово"
за стихотворението „Любовта се случи, както и раздялата"

Рени Хинева – 13 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за стихотворението „Дъжд"

Силвия Веселинова – 14 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за стихотворението „Заглъхнала китара"

Татяна Иванова – 13 г.
Добрич, Клуб за творческо писане „Литературна къща"
за стихотворението „Октомври"

 

 

ВЪВ ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА 16 – 19 ГОДИНИ

 

Първа награда
Християн Трифонов – 16 г.
Троян, НГПИ „Венко Колев"
за стихотворението „Възкресение"

 

Втора награда
Мария Белчева – 17 г.
Казанлък, ОДК „Св. Иван Рилски", Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Моето синьо лято"

Наталия Койчева – 17 г.
Варна, Литературен клуб „Касталия" при ОДК – Варна
за стихотворението „Татуиран с мен"

 

Трета награда
Мирела Петкова – 18 г.
София, 95. СОУ „Проф. Иван Шишманов"
за стихотворението „Уроци по летене"

 

Поощрения
Александра Маринова – 18 г.
Варна, Литературен клуб „Касталия" при ОДК – Варна
за стихотворението „Там"

Елеонора Велкова – 16 г.
София, 18. СОУ „Уилям Гладстон"
за стихотворението „За нея"

Сабел Гератлиева – 16 г.
Казанлък, ОДК „Св. Иван Рилски", Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Дъщеря на светлината"

Стефани Миланова – 16 г.
Радомир, ТПГ „ Никола Вапцаров", Литературен клуб „Слово"
за стихотворението „Любовта е..."

Сюзън Гератлиева – 16 г.
Казанлък, ОДК „Св. Иван Рилски", Клуб „Светлини сред сенките"
за стихотворението „Пеперуда на мечтите"

 

 

ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

 

Душата ми
съшита е от стихове,
разкъсани на мънички парченца.
Сърцето ми
гори във буен огън.
Очите ми
са жадни да откриват.
Ръцете ми
са няколко акорда на пиано.
И всяка сутрин
раждам се отново,
за да обичам, да мечтая, да се смея...
А някой ден ще тъна във забрава...
Но днес Животът ме зове
да го живея!
                    Мариела Димитрова

 

 

НАКРАТКО
Пътува ми се. С теб. Сами.
Да си говорим с ветрове,
да ме погледнеш, с думи две:
отиваме, нали?
                        Снежана Стоянова

 

 

ЛЮБОВ
Червени вълни заливат бреговете на твоите чувства,
зелени лиани се увиват около цветчетата на думите,
жълти орхидеи ароматизират твоята душа,
оранжево докосване събужда усмивката ти,
розова обич полита с теб към облаците,
сини камъчета те отвеждат до моето царство,
виолетови капки отключват моя дворец,
бели пера те носят на ръце до моята стая.
Срещаме се.
                     Александър Петров

 

 

ХАЙКУ
Детството стъпва на пръсти
по територията на душата ми.
Не искам да се събудя.

* * *
Мама, знак за доброта,
усещане за утешителна прегръдка,
мирис на топло приготвен чай.

* * *
Тати, какво си?
Сън или усещане,
приказка вълшебна за юнаци.

* * *
Баба, ухание за нежност,
любов от първа прегръдка,
отминаваща болка в ставите.

* * *
Любовта ходи, спъва се,
душата ми е неуморна.
Ще те намери.

* * *
Как се измерва съпротивлението на мислите?
Кое напрежение е еквивалентно на спомените?
Енергията отслабва, светлината е жива.
                       Рая Михайлова

 

 

ХАЙКУ
Влюбих се във всичките му плюсове и минуси.
Сега душата ми е объркана математика,
скитаща се без отговор на уравнението.
                    Розалия Петрова

 

 

ХАЙКУ

* * *

Класната стая чака да чуе смеха.
Да срещне новата учителка.
Септември.

* * *

Безкрайна оранжева пътека.
Тъжни дървета.
Краят на есента.

* * *

Мъдростта стъпва поучително.
Тъгата е скрита в дамската чанта.
Звънецът бие.

* * *

Лилава теменужка
на път за училище.
Април я подкрепя.
                    Боряна Янева

 

 

ЛЮБОВТА СЕ СЛУЧИ, КАКТО И РАЗДЯЛАТА
Колко много думи
се залепиха за краката ти -
след като изгори
последното ми писмо,
след като махна
цветята от книгата.
Трябваше реката от сълзи
да потече от очите ти.

Любовта се случи,
както и раздялата.
Трябваше да имаме
много желания.
Но след теб
те се разпаднаха.
Трябваше реката от сълзи
да потече от очите ти.

Лицата ни са същите.
Аз съм същата.
Ти си същият.
Аз се изгубих - след теб.
А ти изгуби ли се - след мен?
Аз изгубих твоята любов.
А ти какво направи
с моята любов?
Трябваше реката от сълзи
да потече от очите ти.

А сега можеш ли да ме изтриеш
от сърцето си?
                       Есмералда Спасова

 

 

ДЪЖД
Вали.
Вали разтопено небе.
Валят малки дози любов
и залъгват самотните мисли.
Стъклени думи в тъжния дъжд.
В засечени погледи
мокра усмивка се крие.
Уморени са думите,
сърцата - живи.
Мирише на облаци.
Пламъците в прозореца стихват.
Тихо и чисто е.
Вятър ли пее?
Слънцето се надига на пръсти
и издиша дъга.
След дъжда от любов.
                   Рени Хинева

 

 

ЗАГЛЪХНАЛА КИТАРА
В памет на Гриша Трифонов
Пореден лъч светлина се отронва
от мрачното земно блато.
Зелената тиня не ограничава бистрата мисъл.
Няколко ноти навлизат в новия свят.
Дъждът тихо ридае в шепи,
но очаква да чуе гласа на китарата.
Тя е пресипнала,
с душа, съборена в недовършено стихотворение.
Раят е в очакване на песента за живота,
смирена музика бавно пристъпва белия праг.
И в миг сълзите пресъхват .
Бавно се изпаряват в белотата на надеждата.
Нова реалност привлича погледа.
                    Силвия Веселинова

 

 

ОКТОМВРИ
Есента се е заплела в оранжевото на тетрадката ми.
Вдъхновява буквите и очертава редовете й.
Говори си с мънистата от гривната ми.
Те си контрастират с листата навън.
Октомври се е залепил за смолата на дърво.
Кестените си играят със самотното време
и разсеяни падат в мъглата.
Жълъди си търсят капачетата.
Лятото вече е история.
                  Татяна Иванова

 

 

ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА

 

ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Аз съм малкото яйце
в шепите на Майката.
Аз съм птичето
в кукувичето гнездо.
Има ме и ме няма.
Тъй както светът е едновременно
голям и малък.
За какво ми е да познавам времето
в шепите на Майката?
Моето време тотално се разминава с него.
Часовете са в състояние да пометат всичко по пътя си,
при това-
без самите те да съществуват реално!
За какво ми е да уча разни теории
в шепите на Майката?
Когато светът около мен ми говори притихнал в тишина.
Един рицарски меч,
с който да разчиствам пътя си...
И едно перо,
с което да събирам спомени...
Това ми е достатъчно,
за да отпечатам стъпките си
в Небитието.
Аз съм малкото яйце
в шепите на Майката.
Аз съм птичето
в кукувичето гнездо!
                     Християн Трифонов

 

 

МОЕТО СИНЬО ЛЯТО
Моето синьо лято,
отмина вече.
Изплъзна се.
Раздели се на бързеи и неусетно изтече.
Своят живот до край изживяло,
започнал като детство безгрижно,
пълно със смях и в море-огледало,
отразено.
Мигове вечни,
запълнени с морски вълни,
и лунни пътеки,
белеещи пясъчни равнини.

Моето синьо лято,
незабелязано потопи се под морската шир,
погълнато от яростно ято
на бесни вълни.
И небето тъжи, без покой и без мир,
Сипе капки по белия плаж,
прави го черен,
страда,
но няма кураж
сълзите да спре.
Иска лято и есен да събере,
да ги направи приятели.
Срещата на сезоните,
блян за пияни мечтатели,
не се състоя –
вятъра ги изгони.

Моето синьо лято
отиде си.
Мъртво е, но като феникс,
от огън ще се роди,
виждам го.
Пак ще играе със мене,
в морето ще къпе коси,
с водорасли ще се облича,
и ще ме помни
дори,
ще знае, че го обичам.
                    Мария Белчева

 

 

ТАТУИРАН С МЕН
Ако бях татуировка,
щях да стоя на гърдите ти,
близо до сърцето,
за да се вслушвам
в сладкия му ритъм
и да си представям,
как то бие само за мен.
Аз щях да съм малка,
незабележима,
но важна за тебе,
послания скрити
в моето мастило,
черна магия
в едничка рисунка.
Щях да съм вечна картина,
частица от теб,
плът от плътта,
в няколко капки боя,
незаличима.
Ако бях татуировка,
щях да боля,
щях да те режа с ножове,
а ти щеше да търпиш,
ако наистина искаше да ме имаш,
цялата слята с теб...
Но повече щях да боля,
когато си отивам,
когато нарочно изтриеш ме
от своя живот,
с гуми, рендета, шкурки
и вещерски отвари...
Но аз щях да продължа да живея,
незаличима, под твоята кожа,
и ще ти оставя най грозните белези,
да стоят да ти напомнят за мен...
                   Наталия Койчева

 

 

УРОЦИ ПО ЛЕТЕНЕ
Заоблаченият й поглед не бъркайте с тъгата.
Тя е небе. Очите й носят всеки нюанс на дъгата.

Жената – ветрогонец с идеал,
обичала поети, художници, хора разни.

Изпод пръстите им тя живяла,
превърнали й я в изкуство.
Но така и нивга не полетяла.

Срещнала него.
Бездарен, чудноват, обичащ само нея.
Нямало вече галерии, творби.
Не й написал нито една поема.

Бил роден без крила и някак случайно
дал на жената птица нови небеса.
                     Мирела Петкова

 

 

Там.
Някъде.
Вземи ме
с теб. Далече.
Далеч от всичко
тукашно, познато...
вземи ме някъде-
на изток, запад, север.
Но знай, че имам страх от самотата.
Мечтая си със полъха прохладен да вдишам свежа глътка свобода
и да я пусна в мен, за да обхване една безгрижна, радостна душа,
а най-накрая искам да заседне във топлите ми бели дробове.
И да разпъне вятъра платната на моето лудо биещо сърце.
И да всели във него красотата на своя чист и ясен звук...
аз моля те, хвани ме за ръката. Води ме някъде д
                                                                                 а
                                                                                 л
                                                                                 е
                                                                                 ч
                                                                         от тук.
                       Александра Маринова

 

 

ЗА НЕЯ
Тя ли?
Тя е като слънцето, никой и нищо не може да я замени.
Тя е като летния дъжд, спускащ се изведнъж от небето, правещ хората щастливи.
Тя е като звездите, блести със своята красота.
Тя е като птиците, свободна, неуморна, изящна.
Тя е като морето, дълбока, омайна.
Тя е като небето, безкрайна, изпълнена с чудеса.
Тя е като чаша хубаво вино, опияняваща.
Тя е като красив сън, от който не искаш да се събудиш.
Тя е целувка, оставяща без дъх.
Тя е милувка от любимия, караща те да настръхнеш.
Тя е онова чувство в сърцето, когато погледите на двама влюбени се срещнат.
Тя е всичко онова, за което хората си мечтаят.
Тя е любовта.
                    Елеонора Велкова

 

 

ДЪЩЕРЯ НА СВЕТЛИНАТА
Как искам да живея в светлина!
В нейните прегръдки да ликувам
дъха опияняващ на деня
със мене светъл празник да празнува.

Как искам в светлината да заспивам!
Обляна от лъчи, мечти и ласки,
с юрганче от добро да се завивам
и никой, никой да не носи маска.

Как искам в светлина да се събуждам!
Прогледнала във утрото й чисто,
унинието с поглед да прокуждам,
света безкраен да променям с мисъл.

Как искам да остана в светлината!
Да се родя от нейната невинност,
да бъда по-наивна от децата,
за всекиго да имам цяр и милост.

Как искам да съм дъщеря на светлината!
С одежди, не от злато, а от обич,
с венец от мъдрост, вместо във позлата...
Аз вярвам, че мечтите са възможност!
                    Сабел Гератлиева

 

 

ЛЮБОВТА Е...
Аз вярвам, че сърцето само не греши.
То не може да бъде оплитано в лъжи.
И в мрака път ще си направи,
и доброто няма да забрави.

На разума си ти не можеш да заповядаш -
дори и да се тръшкаш и припадаш.
Сърцето има своя воля и вяра несломима -
дори и в тъмна пропаст тя е нерушима.

Чудиш се какво е любовта -
тя е чувството, което ти спира дъха.
Тя е късчето добро
във всяко живо същество.

Тя е вяра и надежда,
която пред никого глава не свежда.
Тя е истинска, красива
и до лудост ни залива.
                    Стефани Миланова

 

 

ПЕПЕРУДА НА МЕЧТИТЕ
Там, накрая на града,
в чудноватата гора,
виж ти - облачета три
сам сами се срещнали!

Били те страшно изморени,
но от идея окрилени.
Протегнали се към луната,
а тя си решела косата.

- Хвани една звездица ясна,
от смуглата коса прекрасна!
А после с дъх и вдъхновение
и дай живот за приключения.

Тъй облачето наредило
на братчето си лекокрило,
то сторило го и след миг,
в полунощния светлик

пред тях, с финес се появила,
пеперуда пъстрокрила.
Попитала със нежен глас:
- За вас, какво да сторя аз?

- Виж как синее се Земята!
Иди там долу, при децата!
Дай радост, щастие, игри,
на тез, които са добри!

- Пазителка съм на мечтите,
но да позная аз добрите,
не мога, пък и не желая,
нима децата не мечтаят,

да са прекрасни, силни смели?
Нима в доброто не се цели,
всеки порив на детето?
О, много моля ви, простете!

И пеперудката добричка,
полетяла сам – самичка.
Отишла мигом на Земята
и за мечтите на децата,

погрижила се с обич блага.
На кой, каквото му приляга,
раздала тя – света покрила,
с радост, обич, смелост сила.

И щом се сбъднали мечтите,
тук нямало деца сърдити.
И лошите, без да отричат,
научили се да обичат.

Разбрали, колко много сила,
в доброто тайно се е скрила.
Със пеперуда на мечтите,
прекрасно е да полетите.
                    Сюзън Гератлиева