НОВА И НАЙ-НОВА ИСТОРИЯ

Открит през 1953 г., „Нова и най-нова история“ е първият отдел на Исторически музей – Добрич. Той се намира в най-старата музейна сграда, разположена в началото на Градския парк. Във фондовете на отдела се съхраняват 104 630 музейни ценности, групирани в колекции. Особено ценни са колекциите, свързани с Добруджанския национален въпрос (1878 – 1940 г.).
КОЛЕКЦИИ:
ДОБРУДЖАНСКИЯТ ВЪПРОС (1878 – 1940 г.)
Възниква на Берлинския конгрес, на който Великите сили разделят територията на Добруджа и дават северната й част на Румъния. През следващите десетилетия Южна Добруджа се превръща в разменна монета в отношенията между двете съседни страни. През 1913–1916 г. и 1919–1940 г. областта е под румънско владичество. Тя се възвръща към България с Крайовския договор от 1940 г.
Колекцията проследява национално-освободителните борби на българското добруджанско население против румънското владичество в Северна и Южна Добруджа (1879–1913, 1913–1916 и 1919–1940 г.); освобождението на Добруджа от българските войски през лятото и есента на 1916 г. и мирното възвръщане на Южна Добруджа към България през 1940 г.
ГРАДСКИ ПАРК
Създаден през 1867 г., той е вторият парк в България след Софийската градска градина. В него са били отглеждани различни растителни видове, по-голяма част от които не са характерни за безводна Добруджа. През 1999 г. паркът е обявен за паметник на парковото изкуство.
СТАРИЯТ ДОБРИЧ (1878 – 1940 г.)
Колекцията представя архитектурния облик на града от освобождението от османско владичество до възвръщането на Южна Добруджа на България.
ОРЪЖИЕ ОТ НОВО ВРЕМЕ
Включва колекциите: Револвери, Пистолети, Пушки, Саби и байонети и автоматични огнестрелни оръжия.
ВОЕННО ГРОБИЩЕ – МУЗЕЙ
На мястото на някогашния прочут Добрички панаир се намира най-голямото в България военно гробище от времето на Първата световна война. В него почиват над 3 000 войни от шест националности и четири вероизповедания. Днес за паметните боеве при Добрич напомнят не само каменните надгробия и експозицията „Добричката епопея 1916 г.“, но и алеята на знамената, вечният огън и параклис-костницата „Св. Архангел Михаил“, изградена през 1921 г. и изографисана от известния добрички живописец Никола Тахтунов.