Дом на най-старото обработено злато в света!
Най-старото златно съкровище в света – уникална находка!
На повече от 6000 години!
  • Дом на най-старото обработено злато в света!

    Дом на най-старото обработено злато в света!

  • Най-старото златно съкровище в света – уникална находка!

    Най-старото златно съкровище в света – уникална находка!

  • На повече от 6000 години!

    На повече от 6000 години!

Археология   Възраждане   03 ethno a   04 nova a   05 liter a   06 prirod a

01 trumb aemoАрхитектурно-етнографски музей на открито „Старият Добрич“
Адрес: ул. Константин Стоилов 18, тел.: +359/058/602 642
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Археология на Добруджа“, Учебен музей – Възрожденско училище

 

02 trumb ekЕтнографска къща
Адрес: ул. „Ален мак“ 5, тел.: +359/058/604 717
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Домът на добруджанеца на границата на две епохи“

 

03 trumb vazrЗала „Възраждане“
Адрес: ул. „България 14“, тел.: +359/058/604 602
Работно време: понеделник – събота (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
Експозиция: „Икони от Добруджа“

 

04 trumb parkМузей в Градски парк „Св. Георги“
Адрес: ул. „Трети Март“ 1, тел.: +359/058/604 381
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Природата на Добруджа“

 

05 trumb dompamКъща музей с дом-паметник „Йордан Йовков“
Адрес: ул. „Майор Векилски“ 18, тел./факс: +359/058/602 213
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Йордан Йовков – диалогът на мълчаливеца с хората и с Бога“

 

06 trumb voennogrВоенно гробище – музей
Адрес: бул. „25-ти септември“ 53, тел.: +359/058/605 627
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Експозиция: „Добричката епопея 1916 г.“

 

Новини

ДВЕ НОВИ НАУЧНИ ИЗДАНИЯ

15 Октомври 2021

През есента на 2020 г. Регионален исторически музей – Добрич успя да проведе присъствено две национални научни конференции. Форумите се състояха на...

40 ГОДИНИ МЕМОРИАЛ „ХАН АСПАРУХ“ ГР. ДОБРИЧ

13 Октомври 2021

През месец април 1969 г. в София се провежда международен конкурс за проект за паметник на хан Аспарух. Предварително е обявено,...

ФОТОИЗЛОЖБА „40 ГОДИНИ МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС ХАН АСПАРУХ – ГР. ДОБРИЧ“

13 Октомври 2021
ФОТОИЗЛОЖБА „40 ГОДИНИ МЕМОРИАЛЕН КОМПЛЕКС ХАН АСПАРУХ – ГР. ДОБРИЧ“

Фотоизложба под заглавие „40 години мемориален комплекс Хан Аспарух - гр. Добрич“ е експонирана на площад „Свобода“. Тя е...

НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ „ДОБРУДЖА И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ“

27 Септември 2021

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ДОБРИЧ ОБЯВЯВА НАЦИОНАЛНА УЧЕНИЧЕСКА КОНФЕРЕНЦИЯ ДОБРУДЖА И ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ ПО ПОВОД 105 ГОДИНИ ОТ...

22 И 25 СЕПТЕМВРИ - ДНИ НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ ЗА ОБЕКТИТЕ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ДОБРИЧ

21 Септември 2021
22 И 25 СЕПТЕМВРИ - ДНИ НА "ОТВОРЕНИ ВРАТИ" ЗА ОБЕКТИТЕ НА РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ДОБРИЧ

На 22 септември – Денят на българската независимост и на 25 септември – Денят на град Добрич Регионален исторически музей – Добрич...

145 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПАНЧО ДОСЕВ

13 Септември 2021
145 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПАНЧО ДОСЕВ

Участници във втората Българска легия. На първия ред третият от ляво на дясно е Васил Левски. Панчо Досев е най-вдясно, прав. ...

ИЗЛОЖБА „ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ДОБРУДЖА ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1916–1917 Г.

31 Август 2021

Регионален исторически музей – Добрич и Регионален клуб „46-ти пехотен Добрички полк“ към Национално дружество „Традиция“ Ви канят на откриването на изложбата...

МОДЕРНИСТИЧНИТЕ КАРТИНИ НА ПЕТЪР ДАЧЕВ

12 Юли 2021

През това лято се навършват 125 години от рождението на един малко познат художник, потомък на Софроний Врачански, роден в Котел през...

3 ЮЛИ 2021 Г. – ЕВРОПЕЙСКА НОЩ НА МУЗЕИТЕ

01 Юли 2021

За поредна година Регионален исторически музей – Добрич ще се включи в инициативата Европейска нощ на музеите. Тази година тя ще се...

Между словото и багрите

24 Юни 2021
Между словото и багрите

Честит Еньовден! Настъпи моментът да обявим наградените ученици в Областния конкурс „Между словото и багрите“, организиран по повод 125 години от рождението...

Добре дошли в уеб сайта на „Регионален исторически музей – Добрич“!

Създаден през 1953 г., музеят събира, изучава, съхранява и представя културно-историческото наследство на Добруджа. С богатите си колекции (от VІ хил. пр. Хр. до най-ново време), изследвания, оригинални експозиции, образователни програми и специални мероприятия той провокира хората да опознаят, осмислят и оценят историческото минало.

За музейния екип ще бъде удоволствие да Ви посрещне в своите експозиции!

ЛЕВСКИ И ДОБРУДЖА

 

 

В своите начертания за българската национална революция Апостолът й Васил Левски отделя немалка роля и на Добруджа. Според неговите планове и тук би трябвало да се изградят частни комитети, които да подготвят народа за въстание – особено по Черноморието, край Дунав и в по-големите градове, където българското население е най-многобройно.

 

enikjoi carkva

Старата църква в Еникьой, където Левски е пял като дякон. 

 

 

Пътят на борбата, поета от Апостола го отвежда в Добруджа през 1866 г. Няколко са версиите за причините, накарали Левски да напусне родния си край /в началото на 1866 г. той е учител в с. Войнягово, Карловско/ и да се озове в малкото сернодобруджанско селце Еникьой. Единственият съвременник, който посочва точната причина е известният възрожденски иконописец Цаню Захариев, който по това време работи по изписването на църквата в Еникьой. В спомените си той разказва, че Левски дошъл в Добруджа с двама свои сподвижници и носел някакви картини, които били забранени в Османската империя. Картините той предал на тулчанския възрожденец и родолюбец Димитраки бей Теодоров, но турската власт разбрала, че в Тулча са се появили бивши участници в Българската легия. Двамата другари на Левски били задържани в конака, а той се измъкнал от града и тръгнал към Конгас, където като учител работел неговият роднина по майчина линия Васил Тотьов от Карлово. Тук той се запознава с Цаню Захариев. Будният младеж от Трявна осъзнавал тежкото положение в което е изпаднал българският народ и необходимостта от въоръжена борба за добиване на политическа и духовна свобода. Един разговор с Апостола е бил достатъчен, за да се отдаде младият тревненски зограф на освободителното дело. Цаню Захариев предлага на Левски да се хване даскал в съседното село Еникьой. В продължение на три месеца Апостолът и зографът делили една стая в къщата на Кольо Каябашев и обсъждали плана за въстанието, както свидетелства Цаню Захариев.

 

През октомври 1866 г. народното дело налага Апостолът да отиде във Влашко. След два месеца се завръща в Северна Добруджа и пак учителства – този път в съседното село Конгаз. Левски пее на всяка служба в Еникьойския храм „Св. св. Кирил и Методий”.

 

Като учител той не прилага разпространените тогава телесни наказания на учениците. Под негово ръководство децата се учат не само на четмо и писмо, а и на любов към природата и най-вече към България.

 

Апостолът не забравя и своето призвание – под прикритието на учителската професия Дяконът се занимава активно с революционна дейност. Той създава тук патриотична „Тайна дружина“, която да подготви българите за бъдещото въстание и за самозащита срещу постоянните набези на черкези, татари и турци. Организира борби и състезания по гимнастика, прескачане на ровове и плетове, стрелба, надбягване и др. Така той подготвя добруджанските младежи за бъдещата борба . Информира ги и за политическите събития на Балканите и как те могат да спомогнат за добиването на българската свобода. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. Революционната пропаганда и непосредствената физическа и бойна подготовка на младежта създават на Левски голяма популярност сред добруджанските селяни.

 

Според едно запазено свидетелство и тук Левски е демонстрирал своите физически способности и е впечатлявал с постиженията си в отделни спортни упражнения. Ето какво пише учителят Манчо Джуджев през 1868 г.: „Дяконе Василе, Лъвски те зовяхме, когато ний тогаз – от Еникьой в Конгаз, като прескочи хаджи Герговата мааза”. Цялата тази дейност на Апостола е подчинена на неговите разбирания, че за делото, на което се е посветил, са нужни физически подготвени и издържливи дейци, които да понесат изпитанията на въоръжената борба. В спомените на местните хора образът на Дякона е почти митологизиран. В разказите им Левски е описан освен като красив младеж, с буден дух и същевременно много скромен.

 

В църковния двор Левски посадил три крушови дървета, на чиито плодове еникьойци се радвали в продължение на десетилетия, гласят съхранените устни предания на възрастни жители на селото, достигнали до нас от техни потомци, преселили се в Южна Добруджа след Крайовската спогодба. През пролетта на 1867 г. Левски напуска завинаги Северна Добруджа и заминава за Влашко, за да стане знаменосец в четата на Панайот Хитов.

 

Според някои съвременни автори по-късно през 1869 г. когато Левски започва изграждането на вътрешната революционна организация и обикаля българските градове, посещава и Хаджиоглу Пазарджик. Документално потвърждение за подобно посещение обаче не е установено.

 

Открити и запазени са документите, с които за пълномощници на Левски са определени комитетския работник с наименование Иван Муратооглу Афъз /не е известно истинското му име/ за Тулчанско, а Йордан Стоянов, с революционен псевдоним Кадир Афъз за Хаджиоглу Пазарджик. Това става във връзка със събитията от 1872 г., когато към вече сформирания от Левски през 1869 г. Български революционен централен комитет в Букурещ, са включени и вече съществуващите до тогава революционни комитети в Добруджа. Такива са комитетите в Бабадаг, някои тулчански села, Черна вода, Силистра, Балчик и Хаджиоглу Пазарджик.

 

Документални свидетелства за присъствие на Левски в Добруджа след 1869 г. не са запазени, но както из цяло Българско и в нашия край Апостолът е бил „навсякъде и никъде”. Неговата идея е стигнала до умовете и сърцата на будни добруджанци. В начертанията на Левски за българското въстание Добруджа има своето място и не е разглеждана като периферия, а като неделима част от революционната мрежа. Добруджанци не остават встрани от борбите за свобода на българския народ – те дават своя достоен дан в освободителното движение. И в Добруджа Левски изпълнява своята освободителна мисия, посявайки сред добруджанци идеята за отхвърляне на петвековния гнет.

 

 

enikjoi plocha levski

Паметна плоча на Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой поставена през 2011 г. върху сградата на бившето училище, където Апостола е бил даскал.

 

 

Автор: Пламен Николов, уредник отдел „История на българските земи ХV-ХІХ в.”, Регионален исторически музей - Добрич

ВХОДНИ ТАКСИ И УСЛУГИ:

Входна такса за обект: възрастни – 3.00 лв., деца, ученици, студенти – 1.00 лв., семеен билет – 4.00 лв.

Входна такса в рамките на туристически маршрут: възрастни – 6.00 лв., деца, ученици, студенти – 2.00 лв., семеен билет – 10.00 лв.

Входна такса за участие в образователни програми - 2 лв.

Беседи: на български език – 5.00 лв., на чужд език – 10.00 лв.